Блогът на nickolovas :: СТРЕСЪТ: форми, последици и начини за справяне

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.07.2010 17:17 - СТРЕСЪТ: форми, последици и начини за справяне

Автор: nickolovas Категория: Други

Прочетен: 10518 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.06.2011 14:34

Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации на непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ. Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране . Той не може да бъде избегнат и може, при определени обстоятелства, да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране.

Понятие за СТРЕС
В литературата понятието “стрес” се е появило преди век и половина. През 1936 г. с писание “Nature”, в раздел “Писма до редактора”, е публикувано съобщение от канадския физиолог Ханс Селие със заглавието “Синдром, предизвикван от различни повреждащи агенти”. Още като студент Селие обърнал внимание на факта, че различни инфекциозни заболявания имат сходно начало: обща умора, загуба на апетит, темепература , болки в ставите. По-нататъшните експерименти показват, че и други вредни въздействия (изгаряния, замръзвания, ранявания, отравяния и др.), заедно със специфичните за всяко от тях последтсвия, предизвикват комплекс от еднотипни биохимични, физиологични и поведенчески реакции. Ханс Селие предположил, че съществува обща неспецифична реакция на организма към всяко вредно въздействие, насочена към мобилизация на защитните сили на организма. Тази реакция той нарекъл стрес.

Понятието “стрес” е претърпяло съществени изменения и днес се използва много широко. То означава не само реакция вследствие на физически вредни въздействия, но и на всякакви събития, предизвикващи отрицателни емоции. През 1956г. Х. Селие публикува книгата “ Стресът в живота”, в която дава определение на стреса като “ неспецифична (физиологична) реакция на организма на всякакви изисквания, предявени към него”. Понятието “стрес” е навлязло в широка употреба със значението, съпътствано с неприятни преживявания, снижаване на работоспособността и дезорганизация на дейността. Следователно, стресът е синоним на нежеланото, вредното и дори опасното. Има многобройни дефиниции за стреса. Същественото е, че избраната дефиниция трябва да отразява динамичността на състоянието. Това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалящата ни среда (стресори) и индивидуалните способности за справяне (буфери) с тези изисквания. При наличие на тежък стресор и неядекватни способности за справяне нивото на стрес ще бъде високо. Обратно, когато буферите са по-силни от стресора, то нивото на стрес ще бъде ниско. Трябва да се има предвид, че този баланс не е постоянен и може да се променя всеки ден или дори всеки час. Според този модел има два начина за редуциране на стреса : намаляване на външните стресори и повишаване на способността за справяне с него. Стресът, като психологическо понятие , е всяка реакция на дадена промяна, която изисква приспособяване или отговор. Тялото отговаря на тези проемени чрез физически или ментални и емоционални отговори. От гледна точка на предизвикаващото стрес стресорно действие, няма значение дали агентът или ситуацията, с които се срещаме, е приятна или неприятна. Стресът не е просто нервно напрежение.      Стресови реакции се наблюдават и в по-низши животни, които нямат нервна система, а даже и в растения. Стресът не винаги е неспецифичен резултат от увреждане.
         Съществува негативен и позитивен стрес. Към негативния стрес (дистрес) се включват всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човек. Повечето фактори на стреса са такива. Разбира се, съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно, и с които човек не знае как да се справи. Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Пълната липса на стрес означава смърт.

Фази на протичане
Според създателят на теорията за стреса- канадския учен Х. Селие- “стресът е вкусът на живота...може да се избегне само ако човек не прави нищо”. Този автор също описва три стадия на протичане на стреса: 1)реакция на тревога 2)стадий на съпротивление 3)стадий на изтощение Първият стадий след началното действие на стресора е реакцията на тревога- мобилизират се адаптационните възможности на организма, като се черпят ресурси от повърхностната адаптационна енергия. Но организмът не може да издържи, ако постоянно е в състояние на тревога, неговото съпротивление намалява и, ако стресорът е толкова силен, че действието му надхвърля силите на организма, то може да настъпи смърт, дори и на този ранен стадий. Стадият на съпротивлението настъпва, когато организмът успее да постигне балансирано и устойчиво изразходване на адаптационните си ресурси. Поддържа се състояние, което не се отличава от нормата, въпреки повишените изисквания към адаптационните системи. Признаците на първата фаза изчезват, а съпротивлението надвишава нормалното. Но адаптационната енергия не е неизчерпаема. Ако стресорът продължава да действа, рано или късно настъпва третият стадий – фаза на изтощението. Характерните за първата фаза – реакция на тревогата, отново се проявяват и този път са сигнали за помощ. Ако такава не се окаже (т.е. стресорът не се овладее), то организмът се изтощава необратимо, възможно е да загине.

Видове СТРЕС и особености
Това е общата схема на протичане на физиологичния стрес, но тя е и модел за разбирането на психичният, емоционален стрес. Един от най-типичните източници на психичен стрес е неизвестността. Когато човек се намира в добре позната среда или ситуация, когато разполага с достатъчно информация за престоящите събития, той реагира спокойно, няма да изпита тревога или напрежение. Но това съвсем не е така, ако оситуацията е непозната и липсва информация за бъдещи събития. Основен фактор в развитието на емоционалния стрес са отрицателни емоции и свързаните с тях конфликтни ситуации. Последните представляват една продължителна невъзможност да се удовлетворят главните жизнено важни потребности на организма от биологично и социално-психологично естество. Подобна конфликтна ситуация може да възникне в резултат на нарушени морално- етични и социално-правни норми, от прекомерно динамични темпове на живот и огромна информационна натовареност или като последица от отрицателно въздействие на редица екологични и професионални фактори- замърсяване на въздуха, повишено ниво на радиация, увеличение на шума, физически фактори, монотонен темп на еднообразна дейност, социални фактори като изолация, отчуждение и др. Отрицателният ефект на този вид емоции върху организма се дължи на несъвпадане между програмираното и извършеното действие и в стремежа да се създаде пренагласа на организма, те нямат силата на мобилизиращ фактор. Емоционалният стрес може да се приеме като личностен защитен механизъм, включващ както съзнателни психически процеси (приемане, предаване, контролиране), така и несъзнателни (изтласкване, заместване, сублимация).
        Професионалният стрес се определя като състояние, при което професионалните фактори взаимодействат с човека, като го принуждават да промени своето психично и/или физиологично състояние по начин, който включва задължение на личността да се отклони от своето нормално функциониране. Ятрогенният стрес възниква при взаимоотношенията между лекар и пациент, когато неправилно изказани думи от лекаря, прекомерно назначаване на процедури и изследвания могат да предизвикат у пациента тревожност и хипохондрия. Психосоциален стрес настъпва при бързо и изненадващо събитие или преживяване, което води до загуба на социално равновесие, чувство на страх, малоценност и безпомощност. Идеята за повишаването на самочувствието и самооценката с натрупването на мускулна маса или пък постигането на “холивудска” визия не е нова. Външният вид е можи би една от най-големите мании. В нашето общество идеалната фигура е възхвалявана и превърната в много комерсиален продукт. Имиджът и самооценката пряко зависят от това как изглеждаме, а спорта, и в частност фитнеса, стягат мускулите, намаляват мазниите и така подобряват визията. Физиологичен стрес- много от усещанията за стрес, безпокойство и депресия, са асоциирани с някакво физическо усещане. Например, ние често възприемаме схванатия ни врат като знак за стрес. Когато усещаме безпокойство, пулсът и дишането ни се учестяват. И тъй като упражненията понижават кръвното налягане, забавят пулса и тонизират мускулите, ние можем да премахнем този симптом и оттам да намалим съпътстващите оплаквания. Този е най-оспорваният механизъм. Ежедневен стрес- ако в ежедневието се предявява едно и също изискване от средата и това изискване води до непрекъснато включване в действие на едни и същи адаптационни резерви, които се изчерпват към края на изискването, то постепенно се натрупва особено състояние на организма и психиката; не позволява на организма и психиката да се адаптират към изскването и се стига много бързо до фазата на изтощението. Ако не се положат грижи за личността или социума за справяне с изискването, то това вече води до нагативни физиологически и психически реакции, респ. до соматични и емоционални разтройства като депресия. А ако е налице много продължително влияние на едно и също въздействие и са напълно изчерпани възможностите на организма, се достига до т.нар. явление “психическо изпепеляване” (burnout). Травматичен стрес- за разлика от кумулативния стрес, травматичният е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което застрашава или уврежда индивида или близък за него човек. Травматичният стрес се преживява тогава, когато травмиращото събитие надхвърля обичайните приспособителни възможности на организма и психиката за справяне с него. То, събитието, привежда в действие целия цикъл от реакции, които целят възстановяване на равновесието между личността в органическия и психическия аспект на думата и неговите реалности. Като цяло нормални реакции на травматичнотосъбитие са:     1.      физическа напрегнатост на организма;     2.      нервна възбуда по повод на внезапни звуци, светлини;     3.      спазми, усещане за спиране на дъха на човека;    4.      болки в стомаха, смущения в отделителната система;    5.      тревожност, обърканост, проблеми с паметта, затруднена комуникация, проблеми със съня, тъга, загуба на човека на доверие към себе си, апатия или избухвания, раздразнителност, занемарен външен вид.             Всички тези реакции са винаги налице тогава, когато не са използвани съответните стратегии за справяне със стреса. Същите тези реакции са наблагоприятни и при кумулирания стрес, но тяхната форма и съдържание възникват постепенно.             Посттравматичен стрес- това е стресова реакция, която възниква след преживяването на някакво травмено събитие. Това означава, че може и да няма травматичен стрес, но може да има постравмен такъв. Симптомите са притъпеност на емоциите, немотивирана бдителност, повишена агресивност.

Последствия от задълбочаването на стреса. Екстремалността като провокатор на стрес             Хората изпадат непрекъснато в непознати и неясни ситуации, които могат да се нарекат неструктурирани или екстремни. Те са нови за тях и често не знаят как да се държат, какво да направят, как да реагират на такива условия. Това неминуемо поражда вътрешен дискомфорт, който добива външно проявление в поведенческия репертоар на индивида. Той не може да прикрие своята несигурност, обърканост, неразположеност, неадекватност и нервност.             Понятието “стрес” взе небивали висоти в разбиранията на хората. Те приемат стреса като нещо много тревожно, а той наистина би могъл да бъде изключително тревожно състояние. Назапознатостта на обикновения човек със същността на това понятие увеличава все повече неговите “размери” и в днешно време той се схваща като “модерна болест”, по аналогия на HIV- заболеваемостта, определена като “бич” на 20-ти век. Ако обърнем поглед още по-назад във времето, историята ще ни представи и “епохата на хистерията”. Редица съвременни автори, журналисти и общественици сочат стреса за най-новото и актуално разстройство на човека. Все по-често това понятие се използва като обяснение или причина за редица други състояния на човешкия организъм и психика.             Но не би трябвало стресът да се разглежда само от неговата негативна страна. Да, той причинява не малко неудобства на индивида, но, ако бъде погледнат от друг ъгъл, бихме могли да откроим и някои позитиви.             В ситуация, която се характеризира с висока неопределеност, наситена с дразнители, които са толкова много на брой и като вид, че не могат да бъдат обработени своевременно по подходящ начин от психиката, човек първоначално е стресиран, шокиран. Реакциите му са хаотични, понякога неуместни, но са насочени към преодоляване на това състояние и възвръщане на “душевния му баланс”. Подложени на анализ, тези реакции се явяват добър защитен механизъм на Аз-а на личността. В опитите за възстановяване на органичната хомеостаза, личността мобилизира всички свои физически и психически енергийни ресурси, за да отблъсне дразненията. С други думи, човек се стреми да неутрализира или поне да занижи неудоволствието, и така да постигне по-голямо удоволствие. Главната цел е съхранението на личността!             Повечето екстремни ситуации се свързват със специфични професии и сфери на дейност, изискващи висока концентрация и адекватно отреагиране на външните стимули. Хората, изпълняващи такава дейност, са специално обучени как да постъпват в такава обстановка. Това, обаче, не означава, че те не преживяват стресовото въздействие на средата. Но тези хора съзнават, че най-малката грешна постъпка би могла да нанесе сериозни материални, физически и психически щети. Предотвратявайки евентуални вреди от подобен характер, се демонстрира висок професионализъм и овладяване на екстремността.             Понятието “екстремност” има различни форми на изява в зависимост от средата и условията на средата. Затова се отличават съответно ежедневен и професионален стрес, разгледани по-горе. Различни фактори или стимули могат да пердизвикат появата на стрес у човека.             Да не забравяме, че човекът се отличава със строга индивидуалност. Всеки от нас е своеобразен микрокосмос, съставен от разнородни частици. Затова не винаги един и същ дразнител предизвиква еднаква реакция при различните индивиди. Следователно, преживяването на стрес не е едно и също при хората. Те могат да реагират с различна степен на срес при нахлуването на еднакви стресори в полето на психиката им.             Невъзможността на личността да се справи с този вътрешен дискомфорт може да доведе до изключително тежки последици. В научната литература това се описва като състояние на вреден стрес- дистрес, който се съпътства с преживяване на свръхнатоварване, изтощеност и силна умора. Дистресът е състояние, което се явява като продължение на стреса и свързано с развитие на болестни промени в организма. Ако не се предприемат мерки за справяне със стреса, човек навлиза в стадий, в който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават напрежение, главоболие и др. И накрая се стига до чувство за “прегаряне”,което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения.

Как да се справим със СТРЕСА? Препоръки             Всекидневно се сблъскваме със стреса и търсим най-различни начини да се справим с него. Повечето релаксиращи средства, обаче, само подтискат симтомите и не елиминират натрупания стрес. За да избегнем главоболието и стреса, лекарите препоръчват нещо трудно постижимо и невъзможно да се купи в някоя аптека:     ·        спокоен живот и силна храна;     ·        достатъчен сън и здравословен секс;     ·        да се спре алкохолът и тютюнопушенето;     ·        да се почива повече;     ·        да се релаксира активно;      ·        да се спортува.             Спортуването отпуска и едновременно стимулира волята, заменя психическата умора и затормозеност с приятна физическа умора, повишава настроението. Това наричаме психологически ефект на тренировките. Да се спортува е здравословно- всички знаят това. Положителното развитие на мускулите, сърцето, вътрешните органи и всички системи на тялото, като резултат от редовни и непрекомерни натоварвания, е отдавна обяснено. Доказана е дори нуждата на организма от движение и че липсата му задължително води до нагативни изменения. Въпреки това, обаче, голям процент от хората никога не се упражняват. Просто “потенето в залата” или тичането навън не изглежда приятно занимание за тях. Но дори при това положение те могат да открият удоволствие в тренировките и да усетят положителен психологически ефект след натоварване. И това не се дължи само на увличането на вниманието в конкретния спорт. Изследвания, проведени в последните няколко години, показват голям положителен ефект на редовните тренировки върху хроничното безпокойство и депресията. Доказано е, че всяка една отделна тренировка има своя непосредствен ефект върху настроението.

Ролята на психолога за преодоляване на СТРЕСА             Но когаро спортът се оказва неподходящо средство за справяне с такова неблагоприятно преживяване, то вече говорим за по-задълбочено проявление на стреса. За преодоляването му са необходими други средства. Тук ролята на писхолога е много важна. Като добър специалист той би могъл да помогне на страдащия да преодолее това неразположение с подходящо подбрани и съобразени с личностните му особености подходи.             Теоретичната основа на тези подходи откриваме в разработките на Зигмунд Фройд, а по-късно и в трудовете на дъщеря му Анна Фройд. Въз основа на тези теоретични постановки се разработват различни модели и трактовки, обясняващи стратегиите за справяне с дистреса на неосъзнато ниво. Тези модели са психоаналитични по своето съдържание. Според Лазарос най-подходящи за справяне с дистреса са две стратегии:
“проблемно фокусирано справяне”
и
“емоционално фокусирано справяне”.             Първата стратегия включва поведенчески актове, насочени към активно справяне или преодоляване на стреса, които по своята същност оказват въздействие върху стресора с цел неговото премахване или контрол.             Втората стратегия е “емоционално фокусирано справяне”- определя пасивните стратегии. Хората фокусират своята психическа дейност не към стресора, а към самите себе си и най-вече към негативните перживявания, които възникват под влиянието на един или друг стресор- оттегляне в сферта на въображението, бягство в света на мечтите.             Друга стратегия е наблягане върху положителното от дадената ситуация. Хората я преразглеждат на когнитивно ниво, за да намерят, да видят в нея някакъв положителен смисъл. Към този вид стратегия според Лазарос се отнася “разтоварването”, изразяващо се във факта, че хората намаляват напрежението чрез изразяване на емоциите си по начин, който им позволява да видят положителния смисъл в тях.
            В съвременния живот, свързан с динамични темпове на развитие на обществото, урбанизация, информационна натовареност и условия за остри конфликтни ситуации от различен характер, честотата на емоционалното стресово състояние все повече нараства и обхваща всички възрастови групи.

            Как да противостоим на несгодите на ежедневието, обусловени от възникващите междуличностни конфликти, от излъганото доверие, от разрушените надежди, от неопределеното бъдеще? Съществуват определени възможности на устойчивост към стрес   или , обратно, уязвимост към стрес, зависещи от самия човек, подвластни са на неговия разум и воля и, освен това, съществуват и психологически механизми, които водят до стрес или пречат да се излезе от него. Всички ние- заедно и поотделно, носим отговорност за честотата на възникване на стрес и неговите последствия. Всеки трябва да намери своя път за развитие на психологическа и физиологическа устойчивост към отрицателните емоции и дребните житейски несгоди.

Нагоре